Насипна IQF Moonfish

Имаше правило в биологията, приемано като евангелие, откакто някой можеше да си спомни: никоя риба не генерира топлина в цялото си тяло. Тогава се появи лунната риба и това правило се срина. Това, което прави това животно изключително, не е само че е топло-а че топлината достига навсякъде. Нито един орган, нито ивица мускул, нито най-външният лъч на перка не излиза от топлинното одеяло, което изтъкава от собствения си метаболизъм. Други така-наречени топ{6}}топлокръвни риби-големият бял тон, жълтоперият тон-играят частично, запазвайки скромен топлинен резерв около мозъка или зад очите, докато предават останалата част от масата си на околния хлад. Лунната риба отказва да направи компромис. Неговият пробив се намира в хрилете, където кръвоносните съдове образуват невероятно стегнат противотоков обменник: два успоредни потока, един горещ и един студен, течащи в противоположни посоки само с шепот на тъкан между тях. Докато нагрятата кръв се подготвя да изхвърли топлината си в морето, студеният поток я пресича, дърпайки тази енергия обратно навътре. Веригата издържа. Последствието се проявява на стотици метри под повърхността, във вода едва над точката на замръзване, под натиск, който срива повечето жизнени стратегии. Там долу всеки друг голям хищник се забавя до пълзене, реакциите са притъпени, ударите са забавени. Лунната риба не забавя. Основните му мускули остават с 9 градуса F (5 градуса) по-горещи от бездната около него, осигурявайки скорост и прецизност, които студът не може да подкопае. Дълбочината не променя нищо. Тъмнината не означава нищо. Рибата се движи със собствена топлина и бяга бързо.